За безсмъртието на душата ╫ Черешова задушница
(„ Задушница “, Иван Мърквичка, 1899 г.)
╫ За безсмъртието на душата
Думи на ставрофорен иконом Костадин ЯНЧИН
„ И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал. “ (Екл. 12:7).
Страшно нещо е хладният гроб. В гроба са легнали нашите татковци, нашите предци и прародители там ще легнем рано или късно и ние. Ужас и боязън обгръщат индивида при мисълта за гроба. И незабавно следва да си зададем въпроса: с това ли се свършва всичко? Цялата ли наша природа е несъмнено най-накрая да пропадне и да се трансформира на шепа прахуляк в черната земя? Но: „ И сътвори Бог индивида по Свой облик, по Божий облик го сътвори ” (Бит. 1:27). И кой тогава ще успокои човешките терзания? Накъде да погледнем и към кого да се обърнем? „ Аз съм Пътят, Истината и Животът ” споделя Христос.
Ето утехата, братя и сестри, ето я твърдината на която да се опрем и да потърсим отговор на въпросите, които ни вълнуват. Доказателства? - пита човек. Богочовекът Христос умря, само че възкръсна. Но от кое място знаем? „ Защото в случай че имаме вяра, че Иисус умря и възкръсна, то и умрелите в Иисуса Бог ще приведе с Него ” (1Сол. 4:14) казва свети деятел Павел на солунските християни. Следователно гробът не е край, той е врата, през която минава човешкият дух, защото „ духът ще се върне при Бога, Който го е дал ” (Екл. 12:7).
Противници? Да, има. Човешкият дух и мисъл в никакъв случай не са спокойни. Още в остаряло, а и в ново време някои мислители не признават душата като нещо настрана и друго от тялото. Тия хора се назовават материалисти, а учението им материализъм. Пет века преди Христа древногръцкият мъдрец Демокрит твърди, че всичко съществуващо е формирано от неделими материални частици атоми, които са под разнообразни форми, съединяват се или се разпадат и според от това човек живее или умира. Тази доктрина е възприета от Епикур, по-късно от римския мъдрец Лукреций I век преди Христа. Следва залезът на това обучение до 18 и 19 век, само че за жал оттогава, та и до наши дни към момента има поддръжници. Но такива са надалеч от Словото Божие от извора, откъдето всеки човек би трябвало с цялостни шепи да черпи познание и ориентир.
И по този начин, от гореказаното следва да се замислим: е ли гробът заплашителен и отблъскващ за индивида? Категорично не. Христос посредством св. Църква успокоява човешкия дух и дава тенденция за размисъл по какъв начин да извървим късия си земен живот. Разбира се, посредством религия в Бога и Неговия Единороден Син: „ А безконечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа ” (Йоан. 17:3).
Естествено ние, индивидите, търсим безконечния живот, тъй като малко са нашите земни дни и малко е тукашното ни занятие. Не е ли то колкото педя, не пробягва ли като облачна сянка? Колко безутешно е това за съзнанието и за сърцето на индивида? Дава ли то криле на вярата в положителното, дава ли мощ на волята му за положително? Но ние чуваме думите Иисусови за възкресението на мъртвите: „ Които са правили положително, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за наказание ” (Йоан. 5:29).
В една свещена книга влъхва въздава на Бога величание, задето е основал такова прелестно създание, каквото е индивидът. И той написа, обръщайки се към Бога молитвено:
„ Що е човек, та го помниш и наследник човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите, със популярност и чест си го увенчал ” (Пс. 8:5-6).
Истина ли е това, което споделя тоя древен влъхва? Истина ли е, че индивидът е такова напълно създание? Да! Истина е. Защото, четейки Словото Божие и проследявайки Стария Завет, Новия Завет и оттова житията и подвизите на апостолите, св. отци, мъченици и просияли мъже и дами във вярата, ние виждаме, че Бог бди над индивидите, приказва им на съвестта да не се отклоняват от пътя на положителното, да не се смущават от тези спънки, които разколебават човешкото сърце и човешката съвест.
Защо ли вършим тези бегли разсъждения? Повод за това ни дава гибелта на всеки човек. Човек умира! Напуска света чадо Божие, което не е оставило бележито име, само че и от индивидите не е било увенчано с чест и популярност. Умира човек, който заради предопределение от Бога може да се издигне на огромна висота на духа, и то в скромността на своето ежедневно житие. Такива елементарни хора, като болшинството от нас, без да са били герои на духовния героизъм, са правили около многото си неточности и доста добрини, и тия точно добрини ги украсяват и сочат висотата, за която човек е предназначен. Но няма човек, който и един ден да е живял и да не е съгрешил (има се поради първородният грях), се споделя в заупокойната молитва, единствено Ти, Боже си без грях и Твоята истина е истина безконечна и Словото Ти е истина. Да, това е истината за човешкия живот и нашите души не би трябвало да се смущават.
И най-после желая да завърша с утешителните думи на св. ап. Павел до римляните (гл. 8:11 и 13 стих):
„ Ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела посредством живеещия във вас Негов Дух ” и „ тъй като, в случай че живеете по плът, ще умрете; само че, в случай че посредством духа умъртвявате действията на тялото, ще бъдете живи ”.
Източник: „ Църковен вестник “, бр. 5, 2005 година,
Картина: „ Задушница “, Иван Мърквичка, 1890 година
